Окото на дявола

68

Гъстата зелена трева те изпълва с предчувствие за близка радост, като че цял живот ще ходиш сред природата и никога няма да срещнеш коварство. Едно познато чувство, което води след себе си само разочарования и нещастия. Внимавай, казваш си, борбата не прилича на пътя през тази тучна ливада, ще има жертви, ще се лее кръв, може би твоята собствена.

Вляво виждаш едва забележима пътека, а право пред теб съзираш трима души. Накъде ще тръгнеш?

Към пътеката — мини на 159.

Към хората — попадаш на 60.