Окото на дявола

135

Стоиш на достатъчно разстояние от двореца, за да не привличаш погледите на стражите и на лоялните граждани. Докато чакаш, наблизо забелязваш една стара кръчма. Защо да не седнеш вътре и да гледаш през прозореца какво става около двореца? Пък и чаша вино ще ти дойде добре след толкова много неприятности.

Отваряш дебелата дъбова врата на кръчмата. Лъхва те киселия дъх на евтино вино. В този миг ти хрумва нещо. Защо да не опиташ?

Обръщаш се, излизаш от кръчмата и тръгваш към главния вход в градината на двореца, като се стараеш да вървиш бодро, с ведър вид. Сега на стража е друг гвардеец. Това е добре дошло за теб.

Приближаваш до гвардееца с тайнствен вид.

— Ще помогнете ли на един беден човек, ваша светлост?

Войникът те гледа учудено.

— На бедни не помагам — казва той.

— Е, аз не съм съвсем беден — намигваш лукаво ти.

Ако си взел в торбата кесията с жълтици, отиваш на 204.

Ако си отхвърлил презрения метал и разчиташ само на дребните медни монети в джоба си, мини на 269.