Гъста бяла пелена пада пред очите ти. Сякаш някой зъл дух те е потопил на дъното на огромна каца с мляко. Поглеждаш към брега. Странно, не виждаш ни дървета, ни камъни, само мътната бяла пелена все по-бързо се омотава около теб.
А салът продължава пътя си по течението на реката.
Нещо става с очите ми, казваш си и вдигаш пет разперени пръста пред лицето си. В падналата мъгла едва ги различаваш.
— Зле съм, може да ослепея — мърмориш тихичко ти.
Но надеждата още не те оставя.
Прехвърли се на 175.