Окото на дявола

175

Зрението ти рязко се влошава.

Слизаш на брега, обзет от мрачни предчувствия. В торбата няма цяр за очите, а и тук, в Старата гора, няма кой да ти помогне.

Още не си изгубил напълно зрението си, но виждаш едва на две-три крачки, и то сякаш през гъста мъгла. Сега какво можеш да сториш сред толкова врагове и опасности? Ще станеш лесна плячка я на шибидаците, я на дивите зверове.

За щастие тоя път грешиш. Някой те лизва по ръката. Това е Сърната, едно чисто и добро създание.

— Ти ли си, Сърничке? — произнасяш с разтреперан от вълнение глас. — Кажи ми как да излекувам крал Здрач.

— Първо питай за себе си, че не си цъфнал и завързал — смъмря те Сърната. — Ела с мен.

Слагаш ръка на гърба на Сърната и тя те повежда по брега на реката. След малко тя спира.

— Сега сме на пътеката — казва Сърната. — Ще ти дам една калинка, тя ще те води.

Тръгваш по пътеката. Калинката бръмчи край ухото ти и ти шепне накъде да вървиш.

— Ами сега! — провиква се разтревожено калинката. Пътеката се разделя на две.

Наляво — мини на 210.

Надясно — отиваш на 171.