Окото на дявола

63

Гората оживява. Пред очите ти се мярка лисица, която след малко се скрива в храстите. Пухкава катеричка подскача от клон на клон, за да спре високо в листака и да изтърве на главата ти една шишарка. Край теб бръмчи облак дребни мушици.

Сред всички горски звуци се откроява един шум, който ти е до болка познат — тракането на зъби. Шибидаците са тук, съвсем наблизо!

Правиш няколко крачки към поляната. Разтваряш с две ръце храстите пред теб. Тракането на зъби става още по-силно и по-ужасно. Насред поляната лигави зелени човечета ядат месо.

— Хубаво нещо е печеното човешко! — казва един от шибидаците и се уригва.

— Много хубаво, м-м-м-м-м! — съгласяват се останалите.

Как ти се иска в тоя миг да се втурнеш на поляната и да подгониш тези зелени човекоядци! Готов си да излезеш и да се биеш, докато не остане живо нито едно от тези гнусни същества, но нещо те възпира.

Зад гърба ти се чува шум.

Мини на 122.