Окото на дявола

204

Изваждаш кесията и я размахваш пред лицето на гвардееца. Монетите подрънкват така благо, сякаш дрънка чисто златото.

— Ако предадеш едно писмо на крал Здрач, твоя е — прошепваш едва чуто ти.

— Пиши писмото — също така тихо отговаря войникът на стража.

— Писмото вече е готово.

— Първо парите.

Подаваш му торбичката. Гвардеецът се обръща с гръб към теб и дълго шумоли с кесията. След малко чуваш рев, сякаш несръчен касапин коли прасе. Войникът се обръща и хвърля в лицето ти шепа меки жълти кръгчета със съмнителна миризма. Жълтиците са се превърнали в няколко парчета тиква.

— Насам! Насам! Нападат ни! — крещи гвардеецът.

От градината на двореца към вас се спускат десетина стражи. Хукваш с все сила надолу по улицата и въпреки болката успяваш да се скриеш от преследвачите.

Можеш да помолиш някой гражданин за подслон. Попадаш на 274.

Ако не обичаш да се молиш, мини на 137.