Окото на дявола

114

Трескаво бъркаш в торбата. Дълго не можеш да намериш този дребен дар, но най-сетне успяваш. Изваждаш стиснатия си юмрук и го разтваряш. На потната ти длан е полепнала една синя муха с изсъхнали крила.

Мухата оживява и само за няколко секунди пред учудения ти поглед започва да расте. Крилата й трепват, тя се издига във въздуха, като продължава да расте, докато стига до размерите на теле.

— Какво си намислила? — питаш мухата без да очакваш отговор.

— Ще видиш, трай си.

Главата ти бучи, вятърът от крилата й развява косите ти, огромното насекомо ти прилича на невиждано чудовище, ала това не те смущава. В тоя миг вярваш твърдо, че спасението е във вълшебния дар.

Мухата се спуска, хваща те с крака за дрехите и се издига над пукнатината.

След малко стъпваш на здрава земя, а мухата се превръща в дим.

Мини на 82.