Окото на дявола

126

Към лекото шумолене на вятъра се прибавя нов звук, като че ято птици пърха с невидими крила над дърветата. Вдигаш глава и поглеждаш нагоре, но през гъстата зелена маса на листата не забелязваш нищо. Пък и в здрача не можеш да кажеш със сигурност има ли нещо във въздуха или не.

Шумът става все по-силен и тревожен. Не ти се иска да те нападне ненадейно звяр или горски дух. Внезапното нападение ще ти попречи да извадиш оръжие или да си послужиш с вълшебен предмет.

Вдясно от теб през гъсталака съзираш малка поляна. Втурваш се към нея с мисълта, че ако стигнеш до поляната и застанеш в средата й, никой не може да те изненада. Колкото и да е бърз нападателят, ще имаш време за защита.

Спираш задъхан насред поляната и поглеждаш на запад, откъдето иде шумът. По върховете на дърветата стъпват леко и изящно някакви необикновени хора. Това са ходещите по върховете.

Ако искаш да промениш нещата, мини на 58.

Ако оставиш нещата да се вървят по своя път, попадаш на 177.