Окото на дявола

224

Духавей те поглежда спокойно със сините си очи.

— Тая работа, дето я търсиш, тук я няма — казва той.

— Къде тук?

— В княжеството, то се знае.

— А къде мога да намеря лекарството?

— От другата страна на планината.

Благодариш му и тръгваш на североизток. И както си вървиш, мислиш за думите на Духавей. Струва ти се, че той просто си дрънка време-некипели.

Потънал в мисли, за момент забравяш предпазливостта.

Когато вдигаш глава, виждаш на стотина крачки върбите. Ето, че наближаваш реката. Отдясно се чува конски тропот. Към теб препускат в галоп десетина въоръжени конници. Това са местните разбойници.

Полето е голо, няма къде да се скриеш. Единственото ти убежище са върбите край реката.

Втурваш се към тях.

Имаш ли в торбата гребен?

Да — мини на 102.

Не — попадаш на 197.