Окото на дявола

264

Хитростта ти е най-обикновена, бакалска. Скриваш се зад едно дърво и с разтуптяно сърце чакаш въоръжените хай-вани да се изнижат край теб. И все пак не разчиташ единствено на това, надеждата си е надежда, но само силата дава сигурност.

Стискаш дръжката на меча. В напрегнато очакване минават мигове, които ти се струват часове.

Шумът от стъпките, гласовете и оръжията на хай-ваните бавно заглъхва. Ордата на дебелаците отмина и най-сетне можеш да въздъхнеш облекчено.

Стой, не бързай! Един хай-ванин те е забелязал и вдига копие да те прониже.

Втурваш се като луд към реката.

Ще ускориш ли бяга си или ще се оставиш да те настигнат преследвачите?

Да — мини на 195.

Не — попадаш на 229.