Окото на дявола

222

Отвеждат те с вързани ръце при началника на стражата — едър мустакат мъжага с островърх шлем и скъпа ризница, която показва особеното му положение в двора на крал Здрач.

— Това ли е разбойникът? — пита той.

— Аз съм скитник, а не разбойник — възразяваш ти.

— Опитва се да проникне в двореца — съобщава един от стражите.

— Значи е разбойник, а разбойниците ги бесят — мърда заплашително мустаци началникът на стражата.

Обхваща те безпокойство. Тук май не се шегуват!

— Искам да предам една вест на крал Здрач — мъчиш се да спасиш положението ти.

— Вестите за Негово Величество предавам лично аз — боботи началникът. — Ще му кажа, че има много здраве от една знатна личност. Как да ви наричам — граф, херцог или може би, извинете ме за невежеството, барон?

Мълчанието ти го ядосва още повече.

— Ще ти ударя само двайсет тояги, да разбереш, че съм човек.

Смъкват ти панталоните и началникът на стражата лично ти удря двайсет тояги. След това заповядва да ти развържат ръцете.

— На добър час! — казва през смях той, като те гледа как с мъка обуваш панталоните си.

Тръгваш по улицата ни жив, ни умрял.

Ако искаш да се върнеш в страноприемницата, мини на 176.

Ако решиш да си пробваш късмета другаде, отиваш на 281.