Окото на дявола

286

Светът се завърта пред очите ти. Падаш възнак на земята, изнемощял от тежката битка и загубата на кръв. В ума ти се е загнездила една-единствена мисъл, по-болезнена от всички рани — идва краят на твоя живот!

Чуваш пръхтене и удари на копита. Опитваш се да се надигнеш, изобщо да направиш нещо за своя защита, ала главата ти е толкова тежка, че не можеш да я отлепиш от влажната дъхава земя.

Пред помътнелия ти поглед плува едно голямо размазано петно. Постепенно петното се свива и от него те поглежда лицето на пръчоглавия. Виждаш го да се отдалечава заднешком от теб. В душата ти трепва плаха надежда. Наистина ли пръчоглавия ще те пощади?

Надеждата ти е напразна, ти си само един голям наивник. Пръчоглавият спира, навежда глава и се хвърля стремглаво напред. Чува се пръхтене и тропот на копита. След миг рогата му те подхващат и те подхвърлят високо във въздуха, толкова високо, че стигаш до небето. Премяташ се няколко пъти, профучаваш над зелената гора, политаш към крепостта и тупваш на земята пред дебелата крепостна стена.

Изправяш се на крака и поглеждаш към крепостта. Подвижният мост е вдигнат. Тръгваш през полето. Отначало имаш болки в цялото тяло, но с всяка измината крачка се чувстваш все по-добре.

Мини на 159.