Окото на дявола

261

Преди още да си извадил меча от ножницата няколко разбойника допират върховете на копията си в гърдите ти. Едно движение — и ти ще се превърнеш в апетитно парче месо за лешоядите.

— Надявам се, че схващаш положението си, чужденецо — подхвърля главатаря на разбойниците. Изпитото му лице е обрасло с рядка рижава брада, а бледите му очи те гледат внимателно.

— Аз също — отговаряш ти.

— Значи ще се разберем.

Главатарят дава знак на разбойниците. Всички свалят копията си от гърдите ти.

— Няма да ти искам много — казва главатарят. — Дай ми само меча на крал Мрак. Става ли?

— Но аз го оставих на трите феи.

Разбойническият главатар клати глава.

— Ако поискаш, ще го намериш.

Няма какво да му мислиш, трябва да ги излъжеш.

— Добре, съгласен съм.

Лицето на главатаря грейва от усмивка, но скоро се изкривява, когато с два скока стигаш до реката и се хвърляш в дълбоката вода. За да не те засегнат копията и стрелите, трябва да плуваш дълго време под вода, но за теб това е дреболия.

Излизаш от реката и се скриваш зад храстите.

Мини на 125.