Окото на дявола

1

Утрото е хладно и навъсено, земята още не може да се отърси от нощния мрак. През сивите облаци се вижда бледото слънце, което тръгва от запад на изток да огрее и стопли прокълнатото княжество.

Внезапно някъде отдалеч се чува познат глас:

— Трепери, Страннико, окото на дявола те дебне!

Възможно ли е това? Наистина ли чуваш гласа на крал Мрак или това е халюцинация?

За миг губиш представа за нещата от белия свят. В ушите ти гърми могъщият злокобен глас. Трябва да напрегнеш всичките си сили, за да се предпазиш от неговата разрушителна мощ. Оглеждаш се и мигом се връщаш към действителността.

Застанал пред схлупената къща на старицата, ти все още не знаеш кой път да хванеш. Няколко души минават по пътя. Никой не отговаря на дружелюбния ти поздрав, сякаш всички са глухи.

— Моля ви, спрете за малко, искам да ви питам нещо.

Думите отново са излишни, никой не ти обръща внимание. Имаш чувството, че хората странят от теб като от прокажен.

Няма как, ще трябва сам да избереш пътя.

През гората — мини на 49.

По пътя — прехвърли се на 206.

Към крепостта — попадаш на 160.