Окото на дявола

91

Телата на мъртвите птици бавно те затрупват, а прилепите са безброй, те изпълват цялото пространство под свода на пещерата и прииждат като морски вълни. Ако продължи така, скоро ще бъдеш погребан под техните мъртви, но все още топли тела.

Странното в тази битка е това, че при пълен мрак виждаш по-добре, отколкото в здрача. Мракът не успя да те измами нито веднъж, а здрачът вече го стори много пъти. Може би това е една от прокобите, които тегнат над тази изстрадала земя?

Внезапно забелязваш слаба светлина. Отначало мислиш, че така ти се е сторило, но докато размахваш меча над главата си разбираш, че не си се излъгал, отнякъде наистина идва светлина.

Тръгваш бавно към светлика или по-точно към полумрака, защото над прокълнатото княжество вече няма истинска светлина. Другият изход е вече близо.

След няколко минути излизаш от пещерата с изтръпнали крака и уморени ръце. В далечината забелязваш дървото със светещите плодове, което преди година ти изигра такъв номер, че още си спомняш за станалото тогава.

Ще тръгнеш ли към дървото или ще минеш по-далеч от него?

Отиваш към дървото — мини на 44.

Минаваш по-далеч от дървото — прехвърли се на 227.