Окото на дявола

230

Зад гърба си чуваш шумолене. Обръщаш се и виждаш една грациозна фигура.

— Речната фея! — казваш с почуда ти.

— Да, аз съм феята на реката — кимва момичето.

Още при първите й думи нещо сякаш те удря в главата. Това не е речната фея, гласът на момичето е дебел и дрезгав. Веднага се досещаш: пред теб стои вещицата Зелда. Вадиш със светкавична бързина арбалета, но дъртата вещица е още по бърза — тя изчезва като дим.

Отиваш на 7.