Окото на дявола

32

Светкавица прорязва небето. Някъде на запад се чува далечен гръм. Мълнията осветява за миг прокълнатата земя с призрачна светлина, прогонва за малко здрача и те заслепява. Няколко секунди не виждаш нищо, само в ушите ти отеква силен гръм.

Но ето, че зрението ти се възвръща.

Мълниите следват една след друга, страшен тътен разтърсва небето и земята. Дърветата треперят като хора. Катерички, зайци и други горски животни хукват обзети от паника на изток. Още миг — и тъпанчетата на ушите ти ще се спукат.

Този грохот като че ти е добре познат, но острата болка в слепоочията не ти позволява да си събереш мислите. Какво е това? Буря, огнен змей, чудовище със зинала огромна паст?

Грохотът наближава. Сърцето ти бие до пръсване. Вдигаш глава и виждаш между дърветата огнената колесница с деветте коня. На капрата няма никой, конете изглеждат като изтървани на воля. След каретата се точи огнена диря.

Колесницата отминава, тътенът бавно заглъхва и ти пак оставаш сам в гората с пламнала глава. Пред теб се издигат гъсти непроходими храсти.

Наляво — мини на 288.

Надясно — попадаш на 147.