Окото на дявола

115

Веднага бъркаш в торбата. От радост ръката ти трепери и не може веднага да открие вълшебния предмет, който ще ти помогне сега. Ти успя, това е най-голямата ти радост.

Изваждаш крилото от комар. Пускаш го, то пада полека, люшнато от лекия ветрец, а когато докосва земята се чува тънък писък, сякаш бръмчи комар.

Някаква сила те вдига във въздуха и те понася над върховете на дърветата. Въпреки силния вятър успяваш да се огледаш. Летите на запад. Скоро зад дърветата виждаш в полумрака масивните камъни на крепостната стена.

Силата те спуска пред градската порта. Там те чака кон. Яхваш го и минаваш през градската порта.

Прехвърли се на 69.