Окото на дявола

98

Обуваш обувките-водоходки, стягаш ги здраво с каишки около глезена си, оглеждаш ги внимателно и вече си сигурен, че си готов.

Зад гърба си чуваш шум. Обръщаш се и поглеждаш назад. Струва ти се, че някъде сред дърветата се мяркат фигурите на няколко пръчоглави, ала не си съвсем сигурен — полумракът е толкова потаен и измамен!

Стъпваш на повърхността на водата. Първите ти крачки са плахи и несигурни, но скоро започваш да се чувстваш по-уверен в собствените си сили. След минута забравяш всякаква предпазливост и се втурваш към отсрещния бряг.

В средата на реката течението едва не те събаря, но ти успяваш да се задържиш. Нататък вече е съвсем лесно.

Сядаш да събуеш обувките си. Захвърляш ненужните опинци на брега на реката. Още щом падат на пясъка, от тях започва да се вие дим.

Мини на 113.