Окото на дявола

237

Преди още да направиш няколко крачки, до ушите ти достига познат звук, сякаш градушка пада върху камък. Тракане на зъби, казваш си.

Оглеждаш се да видиш къде се крият шибидаците, малките зелени човечета с огромни зъби. Вместо тях между дърветата забелязваш ниски тантурести същества, облечени в кожи. Това са какаваните или техните южни съседи — хай-ваните, но как са попаднали толкова дълбоко в Старата гора?

Макар и бавно, главата ти се избистря, чувстваш, че вече разсъждаваш логично.

— Не може да бъде — казваш си тихо. — В здрача очите лъжат безбожно. Само шибидаците могат да тракат така изкусно със зъби. Спомни си лигавите им зелени тела, подобни на глисти! Довери се на слуха си, а не на зрението! Плюй си на петите, момче!

И още не изрекъл тези думи, ти се хвърляш да бягаш. След теб се юрва цялата зелена сган.

Ако решиш да се втурнеш назад, мини на 116.

Ако предпочиташ да бягаш напред, прехвърли се на 2.