Окото на дявола

176

Малко по-късно влизаш в страноприемницата.

— Кой те подреди така? — провиква се съдържателят.

— Не ме питай — отговаряш с въздишка.

Съдържателят ти помага да се изкачиш по скърцащата дървена стълба в стаята си на втория етаж. Хвърляш се по корем на коравото легло.

Денят минава бавно и мъчително. Вечерта също не ти носи покой, от болки сън не те хваща.

Чуваш леко поскърцване. Някой идва по стълбата. Стъпките са леки, шумът от тях почти се заглушава от пукота на дебелата лоена свещ. Влиза мургава млада жена с дълга коса и дълбоки черни очи. В ръцете си носи кожена торбичка.

— Чух, че си имал неприятности със стражите — произнася тя.

— Кой ти каза?

— В тоя град всичко се знае.

Младата жена изважда от торбичката една кутийка и те намазва с ароматен мехлем. Веднага заспиваш. Когато се събуждаш, в стаята няма никой. Чувстваш се бодър и готов за път.

Мини на 83.