Окото на дявола

281

Чувстваш се толкова отпаднал, че едва се влачиш по улиците. Хората те заобикалят отдалеч, окървавеното лице и синините под очите никак не ги привличат. В тоя вид, смазан от бой, няма кой да те приюти, няма кой да ти подаде чаша вода.

Едва сега усещаш какво нещо е здрачът. Уж е светло, уж слънце грее, ала е толкова студено между хората, че ти се иска да им извикаш:

— Спрете! Огледайте се! Такива ли искате да останете завинаги?

Привечер съзираш плевня в двора на една заможна къща. Прескачаш незабелязано оградата, влизаш тихо в плевнята и заспиваш, заровен в дъхавото сено. Сънят ти е дълбок, здрав, целебен.

На зазоряване излизаш от плевнята здрав и бодър, плисваш лицето си с вода, почистваш дрехите си и тръгваш отново по улиците на града.

Мини на 83.