Окото на дявола

164

— На-пр-р-р-р-ед!

Стотици зелени човечета се изсипват от дърветата около теб. Въздухът се раздира от дружния им боен вик. Борбата с тази гмеж ще ти отнеме часове, пък и не се знае дали ще успееш да ги победиш. На мястото на десет съсечени или премачкани шибидаци ще дойдат нови двайсет.

За щастие кутийката с дяволската мас е вече в ръцете ти. Намазваш бързо дланите и лицето си. Около теб се разнася миризма на пор и гнила тиква.

Първите редици на шибидаците спират стъписани. Никога в живота си те не са били така близо до дявола, не са вдишвали така дълбоко миризмата му. Събратята им, които връхлитат отзад, просто ги смачкват. От жертвите потича зелена слуз.

— Пр-р-р-р-р-е-да-тел-ство! — разнася се отчаян шибидашки вик.

Прогонени от адския мирис, шибидаците се разбягват панически на всички посоки. Само стъпканите жертви остават да лежат и стенат, тракайки анемично със зъби.

Прескачаш през кашата от зелени човечета. След малко стигаш до реката.

Тук трябва да направиш сляп избор. Мини на 22 или се прехвърли на 149.