Окото на дявола

27

Подгонена от кръвожадните шибидаци, горската фея изтичва напред. Крачките й са леки, снагата тънка и изящна, листата на главата й излъчват свежест.

Феята размахва дървената свирка. В ръката й се появява стар, нагънат като хармоника ботуш. Лицето на феята се покрива с бръчки, пръстите й стават ноктести и криви, от свежестта й не остава нищо. Тя яхва ботуша и се издига над земята.

— Глупаци — крещи тя и размахва заканително кривия си пръст срещу стъписаните шибидаци. — Малки, глупави, зелени глупаци! Не можахте ли да изчакате малко, че да хвана оня скитник, който все си пъха гагата дето не му е работата.

Зелените човечета я гледат онемели. Не се чува тракане на зъби.

— Ама и моят късмет е един такъв — никакъв. Ловя риба, хващам глисти. Ама, че работа!

Зелда се издига високо над земята и пришпорва ботуша. Скоро тя изчезва от погледа.

Искаш ли да чуеш мислите на един фаталист?

Да — мини на 260.

Не — попадаш на 52.