Окото на дявола

195

Бягаш през шубраци, прескачаш пънове и паднали дървета, а край ушите ти тънко пищят стрелите на хай-ваните. Гората се изпълва с вик и рев, сякаш знатни велможи преследват с кучета ранен глиган. Хубаво ги разлая, нали?

През цялото време, докато се носиш по тая грешна и изстрадала земя, една мисъл не ти дава покой: само да не паднеш!

Скоро долавяш влажния полъх на вятъра откъм реката.

Мини на 229.