Окото на дявола

66

— Хей, човече, накъде си се разбързал? — провиква се грубо някой с хайвански акцент.

Ето, че не трябва да се разсейваш, а да мислиш само за безопасността си. Пак се остави да те изненадат по най-глупавия начин!

Вдигаш глава. Пред теб стоят с копия в ръце двама мърляви хай-вани. Очите им са вперени в лицето ти с оня див и кръвожаден поглед, който имат южните какавани — хай-ваните.

И двамата изглеждат жалки с издутите си кореми и проскубаните нещавени кожи, които висят от раменете им. Мирисът на чесън допълва картината на тая неочаквана и мила среща. С усилие на волята сдържаш усмивката, която се кани да цъфне на лицето ти. Въпреки жалкия си вид тези същества са опасни, много опасни!

Откъде се взеха проклетите дебелаци? Тук е полето на какаваните, техните северни съседи. Може би подгонени от глада, хай-ваните са навлезли дълбоко в чужда земя. Идвам да се предам на хай-ваните — отговаряш ти на въпроса, който ти зададоха преди малко.

— Че защо ще се предаваш на хай-ваните? — учудва се по-дребният дебелак.

— Защото не заслужавам да живея. Даже написах завещание. Искам да ме опечете с чесън.

Хай-ваните онемяват. Използваш объркването им и тръгваш спокойно към тях.

— Стой на място! — заповядва сърдито по-едрият дебелак, който изглежда е старши на групата.

Двамата вдигат копия. В очите им се чете неприкрита заплаха.

Късно! Сграбчваш копията им и ги навеждаш надолу. Върховете на оръжията се забиват в меката пръст. Хващаш сплъстените коси на хай-ваните и удряш главите им една о друга. Какъв вълшебен звук се чува! Дебелаците избелват очи и рухват на тревата.

Край ухото ти просвирва стрела. Обръщаш се и виждаш, че цяла хай-ванска сган се кани да те нападне в гръб.

Човек може да победи всеки хай-ванин на света, но най-добре е да си нямаш работа с хай-вани. Плюй си на петите, момче!

Попадаш на 43.