Окото на дявола

35

Сядаш във ведрото и скърцащата макара те спуска бавно и някак колебливо към дъното на кладенеца. Отдолу лъха студ и влага. Каква ли тайна се крие тук? Наистина ли ще намериш цяр за крал Здрач или само ще си загубиш времето? Още по-лошо ще бъде, ако загинеш мърцина.

Въжето продължава да се развива до безкрайност, а още не си стигнал дъното. В душата си изпитваш безпокойство. Не е ли това работа на тайнствения вълшебник Халдерон?

Ведрото се удря о нещо твърдо. Опипваш предпазливо с крак земята под ботуша ти. Вече си на дъното.

Огънят на запалената факла осветява стените на кладенеца с бледа трептяща светлина. Оглеждаш внимателно зеленясалите камъни. Нищо особено!

Вече се каниш да се връщаш обратно, когато очите ти забелязват потъмнели от времето букви, издълбани с някакво острие върху камъните. Буквите са скрити под мъха и едва личат. Приближаваш светлината до мястото, където са надраскани странните букви. На стената на кладенеца е написано:

„НЕ СИ ГУБИ ВРЕМЕТО!“

Хваща те яд. Вече си мислиш какво да правиш, когато излезеш от проклетия кладенец. Можеш да се върнеш в дома на човека, който те приюти, и в разговор с него и жена му да промениш решението си. А може да продължиш напред по своя собствен път. Накъде ще тръгнеш?

Напред — мини на 180.

Назад — попадаш на 151.