Окото на дявола

191

Вървиш между дърветата, от вълнение стъпваш на върха на пръстите си и се страхуваш да не шумне шумка, та да прогони дивната музика. Това вълшебство е най-прекрасното нещо, до което си се докоснал през целия си скитнически живот.

Звукът на дървената свирка все повече приближава. Вече си съвсем близо до съществото, което издава такива нежни, топли звуци.

Навеждаш едно клонче и виждаш, че на един камък, обрасъл с мъх, седи горската фея. Босите й крака са потопени в ручея, който тече край нея.

Прехвърли се на 234.