Окото на дявола

269

Бръкваш в джобовете си и дълго ровиш в тях. Най-сетне изваждаш няколко дребни монети и ги подаваш на войника. Той взема монетите и мърда беззвучно устни, докато ги преброи.

— Брей, ти си бил много щедър! — казва дрезгаво човекът на стража.

— Такъв съм си! — усмихваш му се дружелюбно. Виж ти, тоя дръвник може и да те пусне в двореца. То всяка стража се подкупва, ама откъде да знаеш, че стражите са станали по-евтини от тиквите?

— Ей сега ще влезеш — казва войникът. — Ще повикам само другите стражи да им кажа, че съм те пуснал.

Кимваш доволен от това, че успя да склониш стражата да те пусне в двореца на крал Здрач. Като начало не е никак лошо!

Войникът дава сигнал и другите стражи дотърчават веднага.

— Тоя дриплю ме оскърби! — казва гвардеецът, който е на пост.

— Така ли? — провиква се началникът на стражата. — Какво ти стори?

— Даде ми толкова малко, че не стигат да си наквася устата.

— Това е гавра с властта — казва началникът на стражата. — Дай да видя с колко пари те е обидил.

Без каквото и да било желание гвардеецът му подава дребните монети. Сигурно се разкайва, че е повикал стражата, но е вече късно.

— Много лошо, много лошо! — клати глава началникът на стражата. — Изхвърлете го от града. И друг път да не прави така!

Стражите те хващат, извеждат те извън града и те хвърлят край рова.

Попадаш на 159.