Окото на дявола

81

Неочаквано шум от удари по нещо тъпо те кара да се обърнеш назад. Неколцина ходещи по върховете са слезли на поляната и бързат разтревожени към теб. Сега походката им е тежка и тромава, по земята те вървят като огромни и странни гъски.

Веднага разбираш, че трябва да се спасиш, защото тези хора са страшно сърдити. Може би си мислят, че искаш да убиеш техния събрат.

— Дръжте убиеца! — вика един от ходещите по върховете.

— Аз не съм убиец — провикваш се високо да те чуят всички.

— Ти уби нашия събрат — произнася зловещо друг от ходещите по върховете.

— Ще ви докажа, че не съм убиец — отговаряш ти, макар да не вярваш, че можеш да ги убедиш в това.

Оглеждаш се. От всички страни към теб идват тези странни, обикновено спокойни хора, на които сега не им е до шега. Паднеш ли им в лапите, ще те пречукат като нищо.

Избираш посоката, от която идва към теб най-дребният от тях, може би още момче, и се хвърляш с цялата си сила срещу него. Разменяте си няколко юмручни удара. Той ти оставя синина под окото, а ти му изкарваш въздуха и той рухва на земята, превит на две.

Прехвърли се на 183.