Сол при солта

йоана

Думите ѝ звучаха в главата ми.

Няма никакъв Аугуст. Руснаци. Фрау Клайст. Вземете нея. По-красива. Стомахът ми се сви. Силно се надявах, че греша. Погледнах към Емилия, която спеше дълбоко на комката. Беше ми разказала за Аугуст и за фермата. Говореше за него с грейнало лице. Но докато се гърчеше от родилни болки, няколко пъти изпищя „Лъжкиня!“ и молеше майка си да ѝ помогне.

Погледнах към малкия вързоп. Тя беше прекрасна, потънала в дълбок сън като майка си.

Още три бременни жени се бяха качили на кораба и сега си почиваха, настанени удобно в импровизираното родилно отделение.

Доктор Рихтер влезе в помещението, придружен от някакъв мъж.

— Йоана, това е доктор Вент. Той току-що пристигна от Военноморската медицинска академия в Гданск. Ще пътува с нас. — Доктор Рихтер посочи към бебето. — Тази сутрин Йоана акушира при раждането на първото бебе на кораба.

Ръкувах се с новодошлия лекар.

— Много се радвам, че сте тук. По-спокойна съм, ако асистирам, вместо да извършвам манипулациите сама.

— По всичко личи, че сте се справили добре — отвърна доктор Вент.

— Пътниците започнаха да се качват на кораба — каза доктор Рихтер.

— Кога се очаква да отплаваме? — попитах.

— Съвсем скоро. Ще трябва да се грижим за седем бременни жени и сто шейсет и двама ранени войници. Възможно е, разбира се, броят на пациентите да се промени. Ако някой ви се стори подозрителен, сте длъжна да съобщите за това.

Подозрителен. Много точно определение за красивия Флориан Бек. Чудех се къде ли е той сега.