Сол при солта

алфред

Добро утро, Ханелоре.

Днес денят ще бъде натоварен. След няколко часа ще започне регистрацията за онези красиви кораби, които ще спасят хиляди хора. Във военноморската база се е събрала цяла армада. А моят кораб, „Уили Джи“, както много моряци го наричат, изглежда като скумрия сред малките риби.

Получих писмо от мама. Тя ме информира, че любопитната фрау Хенкел разнася клюки в квартала. Аз наистина видях старата самодоволна жена да наднича иззад завесите, когато онези досадници от „Хитлеровата младеж“ се появиха на прага на къщата ни и настояваха да влязат в нея. Бяха толкова арогантни и агресивни. Мисля, че по време на посещението мама беше отишла до фурната. Аз, естествено, не и казах за случката, войната вече беше изтощила напълно нервите ѝ. Но очевидно дъртата свиня Хенкел се е раздрънкала, ето защо съм принуден да ти обясня какво се случи.

След като натрапниците си тръгнаха от нашия дам, отидох в тоалетната. Забелязах, че ти излезе бързо от кухнята и се отправи към вестибюла, когато момчетата от „Хитлеровата младеж“ започнаха да чукат на вратата ви. Все още се чудя защо веднага се отзова.

Прекомерната предпазливост на никого не вреди, Ханелоре. Това, че някой е почукал на вратата ти, не означава, че трябва да я отвориш. Понякога, мило момиче, на прага ни се появяват вълци. Ако не внимаваме, може да ни изядат.