Сол при солта

флориан

Следвах ги, като се стараех да остана незабелязан.

Когато се появиха самолетите, полякинята слезе от каруцата и тръгна по леда към двете жени. Избутах я настрани, изтичах до медицинската сестра и започнах да я дърпам назад. Момченцето ме хвана за крака и се опита да ме спре, страхувайки се за моята безопасност. Тежеше колкото суха клонка, но ме тешеше с яростта на бик. Издърпах сестрата на брега, като се борех с нея и едва успявах да ѝ попреча да се отскубне от мен.

— Пусни ме! — извика тя.

Сестрата риташе и пищеше в отчаяните си усилия да спаси сляпата си приятелка. Двамата паднахме на земята. Притеглих я в скута си. Тя протегна ръце към дупката в леда.

— Ингрид — прошепна, треперейки, — моля те, не!

Вратът ѝ се огъна, сякаш беше счупена кукла. Брадичката ѝ се отпусна върху гърдите ми. Разплака се.

Ледените отломки се раздвижиха. Синият шал на сляпото момиче изведнъж изплува на повърхността на водата.

Момченцето зарови глава в крачола на поета.

— Да се махаме оттук! Моля те, не издържам повече!

— Ш-ш-шт. Успокой се, Клаус — прошепна обущарят.

Сестрата хлипаше и се притискаше в мен.

Седях като парализиран. Искаше ми се да я прегърна, но си давах сметка, че не съм в състояние да го направя.

Полякинята коленичи до нея. Започна да ѝ говори тихо, като я галеше по косата и бършеше сълзите ѝ. После, без да каже нищо, вдигна ръцете ми и ги обви около тялото ѝ.