Сол при солта

флориан

Вътрешността на комина беше широка около пет метра. Той беше снабден със стълба и завършваше с перваз, който беше достатъчно голям, за да мога да го използвам като легло. В него беше много студено и аз не бях в състояние да заспя. Коминът беше изолиран от останалите части на кораба, но въпреки това би могъл да стане причина за моя провал. Ако някой надникнеше в него и ме видеше, веднага щеше да разбере, че се крия. Дали не трябваше да остана в лазарета? Вероятно той щеше да бъде по-сигурно убежище за мен, а и там щеше да ми бъде по-топло. И щях да бъда по-близо до Йоана. Но ако решеше да ме потърси на кораба, нацистът от пристанището щеше първо да отиде в лазарета.

Опитвах се да преценя кой би бил правилният избор, когато вратата се завъртя на пантите.

Морякът се изкачи по стъпалата и седна до мен.

— Имам новини — съобщи ми той.

— О, така ли? И какви са те?

Той почеса покритите си с мехури длани.

— Току-що наблюдавах от най-горната палуба пристигането на флотските помощнички. Всички са облечени с хубави дрехи и са много чисти.

— Качват ги на борда, така ли?

Вероятно това означаваше, че скоро щяхме да отплаваме от пристанището.

— Да, няколкостотин жени. Изглеждат много храбри.

— Къде ще ги настанят? — попитах. — Има ли достатъчно свободни каюти?

— О, не. Всички каюти вече са заети. Смятам обаче, че за тях ще се намерят затоплени легла.

Той запръхтя от смях.

Облегнах се на студената стена на комина. Питах се дали този човек някога не е бил халосан с тухла по главата.

— Откога си на служба, моряко?

Той се взираше в краката си, колебаейки се.

— Тъй като се доверяваме един на друг, ще бъда честен. Късно постъпих във флота. Исках да стана член на младежката организация, но физическата подготовка беше много изтощителна, а и се отдаваше голямо значение на спортните състезания. Виждам, че вие сте надарен със сила и добра координация. За разлика от мен. Аз не мога да бягам много бързо, нито да скачам много надалече. Моите дарби са в други области. Баща ми беше ужасно разочарован, но мама изпитваше облекчение от този факт. Тя, разбира се, обича фюрера, но не беше особено склонна да се лиши от мен. Единствено дете съм.

— Майка ти обича фюрера, така ли?

Той ме погледна. Очите му бяха сериозни и напрегнати.

— Естествено. Всички ние обичаме фюрера, господине. Както пише във вестниците, „добрият германец се бие за фюрера“. Аз със сигурност го правя. Признавам, че съм прекалено състрадателен и понякога ми е било мъчно за отделни хора, които не спадат към висшата раса, но вече съумявам да прогоня подобни порочни мисли. В крайна сметка жертвеността се свежда до това, нали?

Неговите порочни мисли бяха коренно различни от моите.

Той се взря в мен и отбеляза:

— Не се съмнявам, че сте съгласен с думите ми. Вие сте добър германец.

Очите му не се отлепяха от мен. Интонацията му ми лазеше по нервите. Изведнъж изпитах непреодолимо желание да го изритам от перваза, но се сдържах и само кимнах.

— Ние сме добри германци. И така, мислиш ли, че ще можеш да ми намериш някаква храна? — попитах.