Сол при солта

емилия

Дали не сънувах? Наистина ли рицарят се приближаваше към мен? Бързо седнах в леглото. Очите му веднага се насочиха към бебето.

— Да, това е красивото момиченце — каза му Йоана.

Рицарят спря и вдигна ръце.

— Розовата шапка я няма? Къде ти е розовата шапка?

Посочих към купчината дрехи. Рицарят бръкна в нея и извади плетената шапка. После вдигна внимателно бебето и я обви като одеялце около него. Момиченцето лежеше като малък лунен сърп в извивката на ръката му. Той се приближи до леглото ми.

Отмести очи от бебето към мен и после отново към бебето.

— Хмм. Твоите очи. Твоят нос. Хубавица. — Доближи устни до върха на главичката на бебето и затвори очи. Беше красив. Йоана се взираше в него. Тя също мислеше, че е красив. Рицарят отвори очи и ми прошепна: — Невероятно! Тя — това си ти, това е твоята майка, твоят баща, твоята родина. — Целуна я по главичката, наведе се и продължи да шепне в ухото ми: — Тя — това е Полша.

Ръцете ми се вдигнаха и посегнаха към детето.