Сол при солта

алфред

Здравей, скъпа Ханелоре!

Да знаеш само как се променя настроението ми, докато пиша името ти или просто си мисля за него! Понякога лежа на кожата и го прошепвам, о, толкова бавно, в тъмнината: „Ха-не-лоре. Малка Лоре“.

Късна вечер е. Представям си как седиш и навиваш кичур коса на пръста си, докато четеш някоя от любимите си книги. Може би там също вали сняг?

Домът ми в Хайделберг изглежда толкова допече. Скрит зад защитната преграда на разстоянието, аз се чувствам длъжен да споделя една тайна. Може би е невъзпитано от моя страна да го споменавам, но някога замисляш ли си се за това, че прозорецът на кухнята ви е срещу прозореца на нашата тоалетна на първия етаж? Често подушвах от тоалетната пуйката на майка ти във фурната. Да, често те гледах, докато закусваше, преди да отидеш на училище. Но ти не бива да изпитваш неудобство, Лоре. Съседите споделят една и съща територия. А ние, естествено, споделяхме много повече неща. Онези спомени, те са въглените, които пазят сърцето ми от студа.

Ала времето за размишления е ограничено. Отмората е забранена за един смелчага от Кригсмарине. Както знаеш, аз съм много добър наблюдател. Фокусирането върху детайлите е една от най-силните ми черти. Отбелязвам си всичко, за да ти го докладвам. Говори се, че ще бъде извършена масова евакуация по море и ние се подготвяме за нея на пристанището. Най-накрая ще започна да плавам, ще потегля по водните пътища, подобно на пътешествениците, за които ти толкова обичаш да четеш в ценните си книги.

И това за мен ще бъде приключение, Лоре. Хората вече пристигат на пристанището и се нареждат на опашка, за да се качат на големите кораби. Някои пътуват с цялата си покъщнина, натоварена в каруци и шейни. Скъпи килими, часовници, порцеланови съдове, столове — взели са всичко със себе си. Естествено, няма да има достатъчно място за тях и някои от вещите им ще бъдат оставени на брега. Днес видях красива кристална пеперуда в една от каруците. Веднага се сетих за теб — за тъмната ти, лъскава коса, спускаща се като воал върху гърба ти. Решил съм да запазя пеперудата, ако откажат да я натоварят на кораба. Съвсем разумно е предметите да бъдат разпределени между тези, които ги заслужават.

Твоето добро сърце щеше да бъде разбито, ако можеше да видиш хората на пристанището. Те са уморени и мръсни от дългия преход. Някои са избягали от далечни страни като например Естония. Представяш ли си? Сталин е отнел не само земята им, Ханелоре, той е отнел човешкото им достойнство. Виждам го в отчаяните им очи и в грохналите им тела. Вината е изцяло на комунистите. Те са животни.

Армията на Сталин вече е наблизо и хората изпадат в паника. Не, не, не се страхувай. Аз съм напълно непоколебим и уверен в способностите си. В края на краищата човек не може да бъде обучен как да се справя в подобни ситуации; той трябва да се роди подготвен за тях. А, слава Богу, аз съм се родил подготвен.

Обърнах се по корем и издърпах войнишката си торба си изпод койката. Бръкнах в нея, извадих опърпаното копие на книгата на Хитлер „Моята борба“ и видях хартията за писма, която мама ми беше дала. Може би на следващия ден щях да напиша истинско писмо.