Сол при солта

Скъпи мой Алфи,

Много съм разтревожена. Макар че ти изпратих много писма, не съм получила отговор на нито едно от тях. Моля те да напишеш няколко думи, за да знае момчето ти, че си здрав. Храниш ли се добре? Как е стомахът ти?

В Хайделберг е доста по-спокойно в сравнение с останалата част на страната. Благодарна съм за това, че сме изолирани. Почиствам стаята ти с надеждата, че скоро ще се върнеш у дома. Миналата седмица, докато бършех праха в дрешника ти, открих пеперудите, забодени на задната му стена.

Не можеш да си представиш колко бях изненадана. Толкова са много, а не си ми казал нищо за тях. Откога ги събираш, Алфи, и защо?

Тук всичко е такова, каквото ти го описах в последното си писмо. Къщата на семейство Иегер все още е самотна. Фрау Хенкел винаги те споменава, когато говори за тях. Мисля, че ти се възхищаваше на малката Ханелоре, нали така? Чудя се дали има нещо, което не си споделил с мен. Не се страхувай да ми поверяваш тайните си. Няма да кажа нищо на баща ти. Когато войната свърши, ще има „правилна страна“, на която да застанеш. Заставането на „неправилната страна“ би могло да доведе до тежки последствия. Баща ти е наясно с този факт. Надявам се, не ти също си наясно.

Не забравяй да обуваш по два чифта чорапи. Така ще предпазиш мазолите си.

Винаги с най-топли чувства,

Мама

Скъпа мамо,

Писмото ти току-що пристигна. В Готенхафен съм. Добре съм и съм много зает. Работя на кораба „Вилхелм Густлоф“ и съм прекалено ангажиран, за да ти пиша често. Не пипай пеперудите ми и, моля те, не влизай в стаята ми. Не знам нищо за семейство Иегер.

Твой син, Алфред