Сол при солта

Изследвания и източници

Проучванията ми, свързани с този роман, се основаваха на многостранно сътрудничество, което ме отведе в половин дузина държави. Вината за откритите в него грешки обаче имам единствено аз.

Клаус Петерсен от Дания работи с мен по този проект в продължение на повече от три години. Той четеше материалите, проучваше документите, правеше преводи на някои от текстове, които впоследствие използвах, и пътуваше до Копенхаген и Брюксел, за да се среща с мен. Безкрайно съм му благодарна за помощта и най-вече за приятелството.

Агата Напиурска от Полша беше първият човек, който изрази поддръжката си за тази книга. Отдадена на работата си и изпълнена с ентусиазъм, тя се срещна с мен във Варшава, Гдиня, Гданск и Краков и ме свърза с много хора и институции.

Преди повече от четирийсет години полските водолази Михал Ръбицки и Иежи Янчукович са бил първите изследователи на потъналия „Густлоф“. За да започнат да се гмуркат, е било необходимо разрешението на съветските власти. Михал и Иежи се съгласиха да ми съдействат и прекараха безброй часове с мен в Гданск, където ме запознаха с подробности за трагедията и гробището на дъното на морето, които никога няма да забравя. Михал Ръбицки и Дорота Миерославска ми помогнаха да проследя стъпките на милионите емигранти, които са бягали, за да спасят живота си. Изминахме заедно пътя на бежанците през предишните територии на Източна Прусия (сега те са част от Полша) до лагуната в Толкмицко, Фромборк (Фрауенбург) и Нова Пасленка. Те ме заведоха на пристанището в Гдиня (Готенхафен), за да проуча материалите от заминаването на „Вилхелм Густлоф“ и изпълнението по региони на операция „Ханибал“. Михал изготви снимковия материал от изследването, а Дорота ми показа магията и любовта, които Полша излъчва. Създаването на тази книга не би било възможно без тях.

Ерика Демски, братовчедката на баща ми, която е избягала от Литва през Източна Прусия, е имала пропуск за обречения „Вилхелм Густлоф“. По волята на съдбата обаче тя е изпуснала кораба и се е качила на друг. Ерика и съпругът ѝ Тео Майер, които сега живеят в Белгия, ми разказаха тази невероятна история и ме насърчиха да напиша книга за катастрофата.

Бернхард Шлегелмилх, историк, роден в бившата Източна Германия, дни наред ме развежда из Берлин, за да ме запознае с подробности от Втората световна война, съживявайки този период.

Лий Бишоп, световноизвестен водолаз от Англия, е проучил над четиристотин корабокрушения, включително на корабите „Титаник“ и „Лузитания“. От него научих факти, свързани с незабравимото му преживяване през 2003 година, когато е изследвал потъналия „Вилхелм Густлоф“. Тези факти се запечатаха завинаги в съзнанието ми.

Раса Алексиунас и синът ѝ Линас щедро споделиха с мен удивителната история на Едуардас Маркулис, бащата на Раса — литовец от Шауляй, който по онова време е бил на двайсет и пет години и е оцелял след потъването на кораба. Те ми показаха оригиналните му документи и дори каишка от спасителната му жилетка.

Ан Маара Липацис и брат ѝ Ю. Вентенберг от Рига, Латвия, които са били съответно на шест и на десет години, също са останали живи след трагедията. Те споделиха с мен истории и спомени не само за потъването на кораба, но и за смъртта на своята обичана майка Антония Лиепинс, която е останала на палубата, за да могат децата ѝ да се качат на една от спасителните лодки.

Лорна Макюън от Великобритания също ми разказа за катастрофата и ми показа снимки. На Марта Копайте, нейната майка, която през войната е била млада медицинска сестра от Литва, е стигнала през минните полета до Готенхафен и се е качила на „Вилхелм Густлоф“. Останала е жива.

От Ланс Робинсън от Южна Африка научих историята на неговата майка Хелмер Лайдро, петнайсетгодишна естонка, оцеляла след потъването на кораба.

Мати Каарма от Австралия ми разказа за семейството си, което е избягало от Естония. Родителите му се качили на влак за Германия, а баба му и дядо му избрали да пътуват с „Густлоф“ и загинали.

Гертруд Бекби Мадсен от Дания ме запозна подробно с евакуирането си от Тилзит и с опасния преход по леда.

Едвард Петрускевич, куратор на музея „Вилхелм Густлоф“, търпеливо отговори на многобройните ми въпроси. Неговата невероятна интернет страница (www.wilhelmgustloffmuseum.com) ми предостави безценни материали.

С Катрин Принс, писателка и журналистка, си разменихме безброй имейли. Тя ми изпрати резултатите от собствените си проучвания, свързани с потъването на „Вилхелм Густлоф“, запозна ме с много факти и ме свърза с хората, с които беше работила.

Шарлот и Уилям Пийл систематизираха материалите и прочетоха началните варианти на книгата.

Тази книга беше изградена от блокчета от изброените по-долу книги, филми и справочници. Тези източници ми оказаха безценна помощ.

Abandoned and Forgotten: An Orphan Girl s Tale of Survival During World War II, Evelyne Tannehill.

The Amber Room: The Fate of the World’s Greatest Lost Treasure, Adrian Levy.

Battleground Prussia: The Assault on Germany’s Eastern Front 1944-45, Prit Buttar.

Before the Storm: Memories of My Youth in Old Prussia, Marion Countess Donhoff.

Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin, Timothy Snyder.

The Captive Mind, Czeslaw Milosz.

Caveat Emptor: The Secret Life of an American Art Forger, Ken Perenyi. Crabwalk, Gunter Grass.

The Cruelest Night: The Untold Story of One of the Greatest Maritime Tragedies of World War II, Christopher Dobson, John Miller, Ronald Payne.

The Damned Don’t Drown: The Sinking of the Wilhelm Gustloff, Arthur V. Sellwood.

Death in the Baltic: The World War II Sinking of the Wilhelm Gustloff, Cathryn J. Prince.

Die grofie Flucht: Das Schicksal der Vertriebenen, Guido Knopp.

Die Gustloff-Katastrophe: Bericht eines Uberlebenden, Heinz Schon.

Forgotten Land: Journeys Among the Ghosts of East Prussia, Max Egremont.

God, Give Us Wings, Felicia Prekeris Brown.

Handmade Shoes for Men, Laszlo Vass, Magda Molnar.

Lwow, A City Lost: Memories of a Cherished Childhood, Eva Szybalski.

Oral History Sources of Latvia: History, Culture and Society Through Life Stories, Mara Zirnite, Maija Hinkle, editors.

The Painted Bird, Jerzy Kosinski.

The Rape of Europa: The Fate of Europe s Treasures in the Third Reich and the Second World War, Lynn H. Nicholas.

Rose Petal Jam: Recipes and Stories from a Summer in Poland, Beata Zatorska, Simon Target.

Shoes: Their History in Words and Pictures, Charlotte Yue, David Yue.

Sinking the Gustloff: A Tragedy Exiled From Memory, Marcus Kolga.

Token of a Covenant: Diary of an East Prussian Surgeon 1945-47, Hans Graf Von Lehndorff.

The Vanished Kingdom: Travels Through the History of Prussia, James Charles Roy.

Следните хора и организации ми оказаха съдействие в процеса на проучванията и създаването на романа:

Хенинг Аренс, Британският институт за исторически изследвания, доктор Ричард Бътъруик-Павликовски, Улрике Дик, Ангела Каден, Хелен Логвинов, Иероен Ноордуис, Ионас Охман, Химена Пиетрашек, Юлиус Сакалаускас, Карол Щолц, Ancestry.com, Музеят на литовската култура „Балзекас“, Музеят на Борнхолм, „Дер Шпигел“, Федералната фондация „Бягство, експулсиране, помирение“ със седалище в Берлин, Германия, Историческият музей на Краков, Полша, „Инкуд букс“, Виртуалният музей „Креси — Сайбирия“, Архивът „Известни писма“, Музеят на жертвите на геноцида във Вилнюс, Литва, Музеят на окупацията в Рига, Латвия, Регионалният център за исторически изследвания в Айндховен, Нидерландия, Центърът на фондация „Рокфелер“ в Беладжио, „Щойбен турс“, Музеят „Вилхелм Густлоф“: www.wilhelmgustloffmuseum.com.

Най известният архивист, изследвал потъването на „Вилхелм Густлоф“, безспорно е Хайнц Шьон. Шьон е работил като помощник-счетоводител на „Густлоф“, бил е свидетел на потъването и е оцелял. Посветил е голяма част от живота си на документирането на бедствието. Хайнц Шьон почина през 2013 година. По негова молба тленните му останки са положени на потъналия на дъното на Балтийско море „Вилхелм Густлоф“. Него вече го няма, но спомените и изследванията му са подарък за всички нас.

Признателна съм на следните пътници на кораба „Вилхелм Густлоф“, оцелели след потъването му, които през годините, докато работех над романа, смело ми разказаха за преживяванията си:

Улрих фон Домарус, Ирене Чинкур Ист, Хайдрун Глоза, Валрауд Лилишкис, Елен Чинкур Мейби, Ева Мертен, Роуз Резас Петрус, Хелга Ройтер, Инге Бендрих Рьодекер, Ева Дорн Ротчайлд, Вили Шефер, Едит Спиндъл, Петер Вайзе, Хорст Воит.

Някои от хората, които се съгласиха да бъдат интервюирани за този проект, ме помолиха да не споменавам имената им. Когато преживява отново трагедията, човек наранява сърцето си. Те изпитаха скръбта от болезнения спомен заради тази книга и аз съм им безкрайно признателна.