Сол при солта

алфред

Давах си сметка, че изпълнението на молба, отправена от жена, влияе на чувствата ѝ и дава преднина на мъжа. Сърцето на Ханелоре винаги се размекваше, когато ѝ носех бонбони или метях тротоара. Да, ако исках да хвана на въдицата си красивата медицинска сестра, трябваше да изпълня молбата ѝ. Щях да намеря младия деец.

Обикалях из залите и търсех високия единак. Ако беше на кораба, щях лесно да го намеря, защото на борда му едва ли се бяха качили много мъже на неговата възраст в цивилни дрехи.

— Фрик — извика ме един от моряк от групата, която идваше насреща ми, — нужен си ни да раздаваш спасителни жилетки.

Вдигнах ръка в знак на протест.

— Моите извинения, господа. В момента изпълнявам важна задача.

— Bettnasser — отвърна морякът и всички се засмяха.

Тъпанар.

Почесах си ръцете. Щяха да съжаляват за смеха си. Щяха много да съжаляват.

По радиоуредбата на кораба непрекъснато се излъчваха съобщения. Обаждаха се пътници за изгубени и намерени деца и вещи. Предупреждаваха, че пушенето в каютите е забранено. Напомняха, че спасителните пояси трябва да се носят непрекъснато.

След като обиколих няколко пъти кораба, почувствах тялото и ума си изпълнени с енергия. Вероятно имаше полза от програма за физическа подготовка, препоръчвана от военните. Докато правех завой на горната палуба за разходки, видях стареца и момченцето. Момченцето се трудеше усърдно. Лъскаше обувки и изкарваше по някоя монета.

— Здравейте! Търся младия мъж от киното. Виждали ли сте го някъде?

Очите на стареца се свиха във враждебни цепки. Погледна към ботушите ми и каза:

— Видях те да го правиш, да знаеш.

— Да правя какво? — отвърнах.

Дали ме беше видял, когато откраднах кристалната пеперуда?

— Ритна онова нещастно куче.

— О, това ли било! — въздъхнах облекчено. — Нашият фюрер би ти напомнил, че няма смисъл да се подкрепят слабите и сакатите. В природата по-слабите индивиди просто умират. — Наведох се към стареца, изучавайки лицето му. — Струва ми се, че може и ти да бъдеш окачествен като слаб човек. А сега ми кажи дали си виждал мъжа от киното.

— Каква работа имаш с него? Трябваше да изчака да му бъде направена допълнителна проверка.

— Допълнителна проверка, правилно. Трябва да бъдем много внимателни. Не можем да допуснем на кораба да се качат отрепки и дезертьори — заявих.

Оставих ги да развиват обущарската си дейност и слязох до трапа.

— Изпратиха ме да потърся един цивилен младеж, който току-що се е качил на кораба. Висок, с кестенява коса.

— Преди малко насочихме мъж, който отговаря на описанията ти, към лазарета. Може би е твоят човек?

Изтичах до най-близкото стълбище. Зърнах дееца и го извиках. Той спря и аз се изкачих по стъпалата до него. Изглеждаше искрено щастлив да ме види.

— Тъкмо те търсех — каза ми.

Потупа ме по рамото и двамата продължихме нагоре по стъпалата.