Сол при солта

йоана

Излязох на най-горната палуба, посрещната от ледения вятър и снега.

Бях изпуснала Емилия от погледа си на стълбището. Крещях името ѝ и търсех розовата ѝ шапка. Доктор Вент и доктор Рихтер вече бяха на палубата и качваха ранените в една лодка. Насочих бременните жени към тях. Лекарите ми дадоха спасителна жилетка. Облякох я и вързах връзките на предницата.

— Моля ви — извика някакво момиче. — Моята братовчедка е на долната палуба. Моля ви, помогнете ми да я намеря.

Нейната братовчедка. Хиляди хора бяха на долните палуби. Хиляди хора бяха хванати в капан.

Изведнъж корабът изскърца и се наклони рязко.

— Качи се на някоя от лодките. Веднага! — изкрещях на момичето и го заведох до близката лодка.

Хванах се за парапета до стълбището. В този момент чух силен трясък зад гърба си. Едно от огромните зенитни оръдия се плъзна по палубата, вряза се в парапета и се стовари върху една лодка, която току-що беше спусната във водата. Оръдието, лодката и всички пътници бързо потънаха.

От гърдите ми се изтръгна писък.