Сол при солта

алфред

„Вилхелм Густлоф“, какъв огромен кораб! Докато го изминавах от край до край, се натоварвах повече, отколкото би ми се искало. Предпочитах да запазя енергията си. Понякога това означаваше скатаване в тоалетната за един час. Може би за два. Случваше ми се, докато седях в нея, да си напомням, че поддържането на добра физическа форма е важно за здравето. Исках да облекча пълзящия по тялото ми обрив. В края на краищата бях дочул, че една рота от Женската спомагателна служба към Военноморските сили ще се присъедини към нас — над триста млади момичета, които бяха морски кадети. Те щяха да се нуждаят от помощта ми.

Щях да кажа на красавиците, че може да ме наричат Алфред. Но само на красавиците.

Стоях във внушителната бална зала на кораба и си представях двойките, които са танцували в нея.

О, здравей, Лоре! Радвам се да те видя. Ще танцуваш ли с мен?

— Размърдай се, Фрик — заповяда ми офицерът. — Тези мебели трябва да изчезнат оттук. Всичко трябва да се махне, за да се отвори място. Изнеси мебелите на кея. Прибери покривките в беседката на най-горната палуба. Там ще бъде оборудвано болнично отделение.

— За какво ще се използва тази бална зала? — попитах.

— За бежанците. След като махнем мебелите, ще сложим върху пода дюшеци.

Погледнах към дансинга и се опитах да си представя как ще изглежда, след като го покрием с издути дюшеци.

Ханелоре беше много добра танцьорка. Как се наслаждавах през прозореца на частните танцови забави!

Обривът започна да ме сърби и пропъди мисълта за единствената ми слабост — Ханелоре Йегер. Напомних си, че не трябва да забравям очевидната истина.

Може би сега Ханелоре танцуваше за някого другиго.