Сол при солта

флориан

Дали Йоана казваше истината? Дали войникът действително се беше свързал с кабинета на Кох, или тя ме излъга, защото беше ядосана и искаше да ме изплаши?

Изчаках до полунощ, надявайки се, че по това време всички вече ще са заспали. Бях видял тоалетните в коридора, докато морякът ме водеше към комина. Излязох безшумно през малката врата с раницата на гърба и с наведена глава.

Хората бяха заели всяко свободно кътче на кораба, но въпреки всичко никой не ме видя, когато се отбих в тоалетната. После отидох в родилното отделение, за да се видя с Йоана. Ако казаното от нея беше вярно, още на зазоряване корабът щеше да гъмжи от войници, които щяха да започнат да ме търсят.

Надникнах през вратата, но нея я нямаше. Полякинята спеше, прегърнала бебето. Отправих се към лазарета. Гледката беше мрачна. Ранените войници лежаха върху дървени палети. Разстоянието между тях беше един фут. Йоана се занимаваше с един от войниците недалече от вратата. Думите ѝ се чуваха ясно в безмълвната тъмнина.

— Не носите годежен пръстен — изрече войникът.

— Не, но вече ви казах, че имам приятел. Не мърдайте, за да мога да довърша превръзката.

— Позволете ми да бъда ваш приятел само тази нощ — не отстъпваше войникът.

Пръстите ми се свиха в юмрук.

— Моля ви, потърпете още малко — отвърна Йоана с напрегнат глас.

Войникът продължаваше да нахалства. Сграбчи я със здравата си ръка и я подкани:

— Хайде, дайте ми една целувчица.

— Хей!

Думата излезе от устата ми, преди да успея да я спра.

— А, ето те най-после! — възкликна Йоана. — Тъкмо разказвах на сержант Мюлер за теб. След малко свършвам.

Пристъпих назад в коридора, за да остана скрит от погледите на войниците.

Йоана излезе от лазарета.

— Какво искаш?

— Това често ли се случва? — попитах.

— Те не са на себе си — отвърна тя. Въздъхна уморено и прибра една къдрица зад ухото си. — Имам работа. Какво искаш?

Какво исках? Исках войната да свърши и да я поканя на среща.

— Трябва да знам. Войникът наистина ли ти каза, че е изпратил телеграма на Кох? — попитах.

Йоана ме погледна. Не бях в състояние да разгадая изражението на лицето ѝ. Казах си, че очите ѝ не са красиви, че нямам желание да я целуна и че тя просто се взираше в мен.

— Той наистина ли ти каза, че се е свързал с Кох? — попитах отново.

— Да — прошепна най-накрая Йоана.