Сол при солта

йоана

Донякъде бях привлечена от предложението на лекаря и от възможността да помогна на пристигащите пациенти. Не ми се искаше обаче да оставя групата.

— Върви, скъпа моя — подкани ме поетът на обувките. — Помогни на хората, ако можеш. Този млад моряк ще ни заведе да се регистрираме. Ще се върнем и ще те намерим.

Коленичих до безпризорното момченце и му казах:

— Клаус, не се отделяй от поета. Дръж го за ръката.

Момченцето кимна. Целунах го. То доближи едноухото зайче до устните ми и аз целунах и него.

— Грижи се за момченцето, поете. — Прегърнах стареца и добавих: — И непременно трябва да ме намерите, преди да се качите на кораба.

— Сградата с часовника — напомни ми поетът. — Ще се срещнем пред нея.

В далечината се появи пуфтящ, покрит със сажди локомотив.

Емилия пристъпи към мен с изпълнени със страх очи.

— Не се притеснявай — казах ѝ. — Трябва да помогна на тези хора. Но ще помогна и на теб. — Придърпах надолу розовата ѝ шапка и я оправих. — Начерви се — прошепнах и сложих ръка върху корема ѝ. — Ще се срещнем довечера.

Дори от разстояние се виждаше, че вагоните на влака са претъпкани с ранени войници и бежанци. От прозорците на купетата висяха пътници и викаха за помощ. По перона бързаха моряци и влачеха носилки и сламеници. Лекарят крещеше и им даваше указания.

И тогава сред врявата го чух.

— Йоана.

Обърнах глава по посока на гласа.

Прусакът ме дръпна настрана.

— Искаше да знаеш нещо — прошепна и се приближи до мен. Очите му намериха моите. — Аз съм Флориан. Казвам се Флориан.

Протегна ръка и хвана с пръсти една от къдриците ми. По лицето ми се разля топлина.

Сграбчих моряка, който ме беше завел при лекаря.

— Как се казваш? — попитах го.

— Фрик. Но можете да ме наричате Алфред.

— Алфред, тези хора са много важни личности. Имат документи. Ще помогна на лекаря, но те трябва да бъдат качени на един и същи кораб с мен. Разбра ли?

— Да, фройлайн. Разбрах.

Влакът, очукан като контузен боец, изсъска върху коловоза.

Лекарят ми подаде тефтер. Дали можех да се доверя на моряка?

— Алфред, ще ми обещаеш ли, че ще се погрижиш за групата? Тази млада майка е много важна личност.

— Можете да разчитате на мен, фройлайн.

От влака се носеха настойчиви викове.

— Да тръгваме! — подкани ме лекарят.

Хванах прусака за ръка и му прошепнах в здравото ухо:

— Приятно ми е да се запознаем, Флориан.