Сол при солта

алфред

Здравей, моя Лоре,

Събудих се тази зимна утрин със спомени за пролетта, когато метях тротоара пред къщата ви. Вероятно си забелязала енергията, която влагах? Усмихвам се и ми се налага да си прехапя устната, когато си спомням колко често се претоварвах заради теб.

Всъщност съм твърде зает, за да пиша подобно писмо днес, но знам, че ти вероятно си мислиш за мен. Виждаш ли, Ханелоре, аз съм всеотдаен не само с метлата, но и духом. Баща ти можеше да използва добър човек като мен във фабриката си. Мисля, че веднъж му споменах за това, но той не ми обърна внимание. Както и да е, нямам време да се спирам на тази липса на логика.

Пристанището е под непосредствена заплаха от атаката на самолетите на съюзниците. Снощи бяха издадени заповеди за евакуация и милиони хора от този регион на Източна Прусия ще дотичат при мен за помощ. Бежанците ще се наредят на опашка на пристанището и аз ще ги кача на кораба, който ще ги отведе към свободата. Да, това е много важна задача, но аз съм напълно компетентен да се справя с нея. Може би си спомняш безпогрешната ми способност да правя точни преценки. Аз съм котката, която не изпуска от погледа си нито мишката, пито сиренето. Веднага разбирам кое от двете ще задоволи апетита ми.

Тези месеци са най-дългото време, през което сме били разделени. Вероятно отбелязваш всеки ден в календара с голям червено кръстче? Виждам те на предното стъпало как чакаш и копнееш за писмата ми. Изразявам се пред теб така, както пред никой друг. Навярно чрез тези писма двамата бихме могли да споделяме тайните си. В крайна сметка войната ражда купища тайни. Едва ли обаче е тайна фактът, че съкровените ми мисли за теб намаляват жестокостта на битките.

За жалост Хайделберг в момента е много далече. За да те приближа до себе си, рисувам тъмните нощи в ума си. Виждам топлия, меден блясък зад завесата на прозореца на спалнята ти, танцуващата ти сянка върху стените, докато сгъваш внимателно червения си пуловер и се навеждаш, за да лакираш малките нокти на пръстите на краката си.

Да, нощите у дома бяха тъмни и тихи. Тъкмо в онази тъмнина ме призова дългът и аз взех своето решение. Но всъщност, скъпа моя, нима имах избор?