Сол при солта

емилия

Мислех си за каруците извън плевника. Бяха отрупани с вещите на бежанците. Сандъци, куфари и мебели. Имаше дори една шевна машина, като машината на мама.

— Защо не шиеш рокли? — спомних си как веднъж попитах мама от окъпания в слънце перваз на прозореца в кухнята, където обичах да седя.

Мама се извърна от машината, погледна към мен и отвърна:

— Може ли да пазиш тайна?

Кимнах нетърпеливо и се приближих до нея.

Тя сложи ръце върху големия си корем и се усмихна.

— Мисля, че е момче. Просто усещам, че е момче. — Прегърна ме силно и доближи топлите си устни до челото ми. — И знаеш ли какво? Ти ще бъдеш най-добрата сестра, Емилия.

А сега седях в леденостудения плевник сама, толкова далече от дома. Мислех си, че тези хора са имали време да си приготвят багажа. Аз не успях да го направя, изоставих целия си живот разкъсан на парчета. Сега кой използваше мамината машина?

Рицарят не искаше да влиза. Как се казваше той? От кого бягаше? Бях разгледала внимателно каруците и вещите, опитвайки се да разбера кои са собствениците им, за да реша дали е безопасно да влезем в плевника. Но ние така или иначе нямаме друг избор. Спането навън означаваше сигурна смърт.

Седях в ъгъла и пъхах слама в платото си, за да се стопля. След като бях спряла да вървя, болката започна да утихва. Зарових лице в дланите си.

Усетих как някой ме докосна по рамото.

— Всичко наред ли е?

Вдигнах очи и видях млада жена, надвесена над мен. Говореше на немски, но с акцент. Кестенявата ѝ коса беше прибрана зад ушите. Лицето ѝ беше миловидно.

— Ранена ли си? — попита ме жената.

Опитах се да се овладея.

Борех се със себе си.

Една сълза се стече по бузата ми.

Жената се приближи още повече.

— Къде те боли? — изрече тихо. — Мога да ти окажа медицинска помощ.

Загърнах се още по-плътно с палтото си и поклатих глава.

— Не. Danke.

Жената наклони леко глава на една страна. Акцентът ми ме издаде.

— Deutsche? — прошепна.

Не казах нищо. Вдигнах очи и видях, че всички се взират в мен. Питах се дали ако им дам храната си, ще ме оставят на мира. Извадих един картоф от джоба си и ѝ го подадох.

Картоф срещу мълчание.