Скъпа Ханелоре,
Нощта се спуска над пристанището. Седя и разсъждавам върху всичко, което се случи напоследък. Не бива да допускаш поетичните ми излияния да те подвеждат. Аз не съм само наблюдател. Аз съм мислител, Лоре, и често потъвам в размисли. В момента правя услуга на един човек, чиято мисия е изключително отговорна. Между нас царят доверие и разбирателство. Двамата имаме сходни схващания по широк кръг от въпроси. Тази вечер обсъждахме лоялността. Уверих го в предаността си към борбата на Германия. Признах му също така, че в миналото съм изпитвал състрадание към нисшите раси. Бъди сигурна, че вече се опитвам да изкореня всякакви подобни чувства. Давам си сметка, че те представляват слабост и трябва да бъдат изскубани от градината. Ние сме добри германци. Получили сме това право по рождение. И като добри германци сме длъжни да пресеем пясъка, да извлечем от него златото и да го използваме за укрепване на гръбнака на нацията.
Предполагам, че и ти имаш своите моменти на слабост? Спомням си как въздишаше дълбоко и ми се възхищаваше, докато метях тротоара пред вашата къща. О, да, скъпа моя, това никога не убягваше от погледа ми. Много по-бдителен съм от онези натрапници от „Хитлеровата младеж“.
Признавам, Лоре, че бях изненадан, когато мама се възпротиви на намерението ми да стана член на тази организация. Баща ми се срамуваше от факта, че според нея не съм готов да се присъединя към останалите. Боеше се от последиците. След време обаче започнах да се отегчавам от тези нахални момчета и осъзнах, че съм предопределен за нещо много по-важно. Въпреки че изминаха почти пет години, преди да постъпя в армията, най-накрая открих призванието си тук, в Готенхафен. В крайна сметка качествата ми бяха оценени подобаващо от една сродна душа — от този деец с непоклатим кураж. Да, трудно е да се опише колко удовлетворен се чувства човек, след като е открил себе си.
На малцина им се удава подобна възможност. Аз съм един от тях.
Сега разбирам какво означава да изпитваш чувство на превъзходство над останалите. И много ми харесва.