Сол при солта

флориан

Тряс.

Видях първо момичето. Беше с разкрачени крака и стискаше пистолета с две ръце. После видях войника — лежеше сгърчен на земята с разкъсано от куршума рамо на палтото. Пистолетът му се вдигна, но аз го изпреварих.

Изстрелите отекнаха глухо в главата ми. Огледах гората. Дали имаше други войници? Ритнах пистолета настрани от тялото на войника и бързо го пребърках. Извадих от джобовете му патрони, манерка, храна и документите му. Това беше лошо. Много лошо.

— Какво ти става? — прошепнах на полякинята. — Войникът не е руснак, а германец. — Озърнах се наоколо. — Побързай! Някой сигурно е чул изстрелите. — Събрах вещите на войника в скута си. — Трябва да бягаме. Прибери тези неща в джобовете си.

Протегнах ръце към нея.

Тя обаче не реагира. Стоеше, скована от шока; розовите ѝ ръкавици стискаха оръжието, а тялото ѝ трепереше.

Руският пистолет се изплъзна от ръцете ѝ и падна в снега.