Сол при солта

флориан

Започнах да падам, а черната, мразовита вода прииждаше към мен. Опитах се да се уловя за мрежата. Тялото ми се завъртя. Рамото ми изпука и се извади от ставата.

Усетих, че изпускам мрежата.

Пръстите ми се плъзнаха по въжето и аз паднах в морето. Ледената вода се вряза в мен, сякаш безброй ножове пробиха кожата ми. В гърдите ми се надигна болка и обхвана ръката ми. Тялото ми пропадаше все повече и повече.

Бях дезориентиран.

Около мен беше тъмно.

В коя посока беше нагоре? Къде беше повърхността на водата?

Задушавах се, виеше ми се свят.

Изведнъж чух глас, който проникна до мен през водата:

— Ритай! Ритай с крака!

Тя крещеше на мен. Гласът внезапно започна да се чува ясно, беше топъл и истински, звучеше в двете ми уши.

— Ритай с крака!

Трябваше да се изтласкам нагоре. Да, добре.

Нагоре.

Главата ми се издигна над водата. Отворих уста и започнах да се давя от нахлуващия в дробовете ми въздух.

— Ето го! — извика един моряк.

Болката пронизваше рамото ми, докато моряците ме издърпваха на сала.