Сол при солта

алфред

Припаднах сред бежанците на пода на музикалната зала. Гърлото ми гореше от фантомите, които непрекъснато се надигаха в стомаха ми.

Едно момиченце си играеше с раздърпано плюшено мече близо до краката ми. Изведнъж детето престана да се занимава с играчката си и дълго се взира в мен.

— Ти се глупаво момиче. Не е учтиво да се взираш в хората. Особено в човек в моето състояние — уведомих го аз.

То се изхили, сгъна мечето в кръста и ми показва с мимики, че и то повръща.

— О, много е смешно, нали?

Протегнах ръка и изчоплих с нокти от лицето на мечето едното от копчетата, които му служеха за очи.