Сол при солта

йоана

Стоях, без да знам какво трябва да направя. Къде бяха доктор Вент и доктор Рихтер? Помогнах на една пищяща бременна жена да стане от пода. Тя стискаше уплашено ръката ми.

— Моля ви, помогнете ми! — промълви.

Емилия грабна Халинка. Пъхна я в една калъфка за възглавница, а после я омота с чаршаф. Погледна ме и извика, сочейки с пръст нагоре.

Корабът се наклони още повече. Всички предмети се плъзнаха по пода. Ноктите на бременната жена пробиваха кожата ми.

Емилия пристъпи към действие. Облече си палтото и си сложи розовата шапка, а после взе една спасителна жилетка от купчината в ъгъла, сложи си я и стегна каишките ѝ. С едната си ръка държеше повитото бебе, а с другата подхвърляше спасителни жилетки на жените. Хванах една жилетка със свободната си ръка и я навлякох на бременната жена.

— Нека всички да запазим спокойствие — казах. — Ще изчакаме доктор Вент или някой от капитаните, за да получим указания. Сигурна съм, че ще бъде направено съобщение.

— Не! — изкрещя Емилия, докато жестикулираше като обезумяла. — Палтото. Студено е. Горе. Веднага!

Емилия искаше да каже, че трябва да отидем на най-горната палуба, а там е студено.

Емилия искаше да каже, че корабът потъва.